Trenelarium

Речено – сторено!

Всяка година през месец май участваме в едно невероятно приключение. Обучение за пораснали, които не спират да имат желание да се самоусъвършенстват, да погледнат и намерят себе си, да провокират скритите си възможности.

Обучението е шеметна разходка, на ръба на комфортната зона на участниците. Много споделяне, много екипна работа, много терзаене, много доверие, много израстване.

Тази година приключението ни заведе в България, до затънтено място, с невероятна красота. Пред нас се изправи истинско предизвикателство: да изградим екстремни, въжени елементи в тесен и обрасъл каньон. Разбира се дъждът ни преследваше по петите и правеше работата ни още по-предизвикателна. В рамките на три дни, всичко необходимо бе построено, тествано и подготвено за нищо, неподозиращите участници. Настана вечер, огънят запращя, участниците се появиха. Ние нищо не разкрихме. 🙂

Следващият ден стартира много рано и веднага се впуснахме из дебрите на поведенията, нагласите и решенията.

Денят отлетя неусетно, ние уморени и усмихнати, разекипирахме елементите. Винаги е вълнуващо за нас. Всеки път и все така! Благодаря, че имаме тази възможност!

Е останаха два дни за пране на дрехи, изсушаване на екипировката, отново натъпкване из колите и пак на път. Този път към Трансилвания.

Програмата е със същата насоченост, елементите са почти същите, каньона си го познаваме от миналата година, 13-часовия път дотам също, участниците са румънци и унгарци. И този път дъждът не ни пожали. Изливаше се над главите ни неумолимо ден след ден. Вече претръпнали към него и към умората свършихме работата си навреме, че чак успяхме да се разходим из прекрасния град Клуж-Напока. Половината от екипа ни хукна към солна мина в Турда, която е истински впечатляваща (има си езеро и виенско колело под земята!), другата половина се отправихме към центъра на града. Интересно място, с много разнообразна история и култура. Естествено открихме връзка между българския град Чипровци и Клуж-Напока. Местните говорят румънски, унгарски и немски. Улиците, името на града, дори уроците в колежа са на трите езика. На когото му е интересно, да прочете повече. 🙂

Дойде неделята, с нея изгря прекрасно слънце и това даде възможност на участниците да се борят единствено със собствените си проблеми, а не и с времето. Рано започнахме, но затова пък по тъмно свършихме. Важното, е че хората откриха, това за което бяха дошли. Намериха го в себе си и в околните.

И тук отново ще благодаря за това, че мога да съм част от човешкото израстване. Това ми дава смисъл и вяра, че хората сме добри!

Огромни благодарности на целия ни екип, за професионализма, силата, упоритоста и усмивките!